В едно планинско селце
Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата.
Всичко тъне сред гнилоч и кал.
Мъртви свлачища пълнят деретата.
Сякаш дяволът тук е живял!
На мегдана е вълчето сборище –
зъл, лети сатанинският вой.
Тръпнат сенките в селското гробище...
не намерили вечен покой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
