Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата.
Всичко тъне сред гнилоч и кал.
Мъртви свлачища пълнят деретата.
Сякаш дяволът тук е живял!
На мегдана е вълчето сборище –
зъл, лети сатанинският вой.
Тръпнат сенките в селското гробище...
не намерили вечен покой!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
