През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз.
Да, той потегли право към небето.
Прегръщаше го пролетният бриз,
а мен ме заболя, от ревността, сърцето.
Превързах го, през май, да не тупти.
Дървото ми посрещна първата си птица.
Оставих ги, съвсем-съвсем сами.
Потърсих храм. Да си запаля вощеница. ...