линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2.03.2018 г., 7:49 ч.

В едно с човешките сезони 

  Поезия » Любовна, Друга
504 8 18

През март, дърво посях за да расте

в едно с човешките сезони

мечтата ми за дом и за дете,

и люлка, скрита, в неговите клони.

 

Април събуди първия филиз.

Да, той потегли право към небето.

Прегръщаше го пролетният бриз,

а мен ме заболя, от ревността, сърцето.

 

Превързах го, през май, да не тупти.

Дървото ми посрещна първата си птица.

Оставих ги, съвсем-съвсем сами.

Потърсих храм. Да си запаля вощеница.

 

За здраве. За късмет. За време и пари.

За всичко, що в душата ми битува.

И гледах- пламъкът ѝ как полекичка гори,

а мислех си, че Господ мен не чува…

 

Тогава в храма ми влетя листо,

с целувка запечатано. Бе есен.

Замислих се: от где изпратено бе то?

Дочух, как птицата отлита надалече, с песен.

 

Тя пееше:

Дърво отгледах за да порасте,

в едно с човешките сезони, 

мечтата ти за дом и за дете,

и люлка, скрита в неговите клони...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??