11 февр. 2008 г., 09:09

В годината на среброто 

  Поэзия
5.0 / 11
744 0 20
В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро -
една пътечка чиста. Без патина.
Висока е годината. Добра.
Дали сама или със теб ще мина?
В годината на тежкото сребро
Луната окръглена натежава.
Защо ли я наричат недобра?
Чудесна е. Кове сърце за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »