В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро -
една пътечка чиста. Без патина.
Висока е годината. Добра.
Дали сама или със теб ще мина?
В годината на тежкото сребро
Луната окръглена натежава.
Защо ли я наричат недобра?
Чудесна е. Кове сърце за двама.
© Людмила Билярска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
