В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро -
една пътечка чиста. Без патина.
Висока е годината. Добра.
Дали сама или със теб ще мина?
В годината на тежкото сребро
Луната окръглена натежава.
Защо ли я наричат недобра?
Чудесна е. Кове сърце за двама.
© Людмила Билярска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
