7 нояб. 2010 г., 18:36

В коприната на русите ми къдри 

  Поэзия » Другая
773 0 11
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини,
извезани със звезден пламък,
а в тъмните прозорци на раздялата
мъглата се стопява като сън.
Ще стихнат звуците дъждовни
и ще остане тишината... ти... и аз.
И ще обгърна раменете ти самотни
с коприната на русите ми къдри. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??