В коприната на русите ми къдри
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини,
извезани със звезден пламък,
а в тъмните прозорци на раздялата
мъглата се стопява като сън.
Ще стихнат звуците дъждовни
и ще остане тишината... ти... и аз.
И ще обгърна раменете ти самотни
с коприната на русите ми къдри.
Смутено нещичко за сбогом шепнеш,
тъй тихичко – като във детски сън.
Когато ме повикаш, осиротял без нежност,
в съня ти ще съм кротичко полегнала,
без сам да си усетил,
че винаги съм била там.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
