В коприната на русите ми къдри
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини,
извезани със звезден пламък,
а в тъмните прозорци на раздялата
мъглата се стопява като сън.
Ще стихнат звуците дъждовни
и ще остане тишината... ти... и аз.
И ще обгърна раменете ти самотни
с коприната на русите ми къдри.
Смутено нещичко за сбогом шепнеш,
тъй тихичко – като във детски сън.
Когато ме повикаш, осиротял без нежност,
в съня ти ще съм кротичко полегнала,
без сам да си усетил,
че винаги съм била там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
