В началото...
В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан.
Почерняла от чакане.
И онова, онемяващо слънце,
дето пари в очите и в мислите.
После дойде жътварят. Зажъна
полекичка синора.
Полека... открая.
За да не се уморяват ръцете му.
Западаха в прахта,
прекършените класове.
И някак черно стана слънцето.
А после ги прибраха в снопи.
И ги помляха камъни.
Само някои щастливци
нахраниха птиците.
А в началото... не беше словото.
Беше жажда. По жътва.
Напукана.
Само някои идиоти
останахме.
На земята. И отново... покълнахме.
~Endless~
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан.
Почерняла от чакане.
И онова, онемяващо слънце,
дето пари в очите и в мислите.
После дойде жътварят. Зажъна
полекичка синора.
Полека... открая.
За да не се уморяват ръцете му.
Западаха в прахта,
прекършените класове.
И някак черно стана слънцето.
А после ги прибраха в снопи.
И ги помляха камъни.
Само някои щастливци
нахраниха птиците.
А в началото... не беше словото.
Беше жажда. По жътва.
Напукана.
Само някои идиоти
останахме.
На земята. И отново... покълнахме.
~Endless~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
