Endlesss Endlesss
2 95
Aug 24, 2012, 11:09 AM

В началото...

  Poetry » Other
677 0 4
  В началото... не беше словото.
Беше жажда. 
По жътва.
Напукана.
Беше длан.
Почерняла от чакане.
И онова, онемяващо слънце,
дето пари в очите и в мислите.
После дойде жътварят. Зажъна
полекичка синора.
Полека... открая.
За да не се уморяват ръцете му.
Западаха в прахта,
прекършените класове.
И някак черно стана слънцето.
А после ги прибраха в снопи.
И ги помляха камъни.
Само някои щастливци
нахраниха птиците.
А в началото... не беше словото.
Беше жажда. По жътва.
Напукана.
Само някои идиоти 
останахме.
На земята. И отново... покълнахме.


~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0