Endlesss Endlesss
2 95
Aug 24, 2012, 11:09 AM

В началото...

  Poetry » Other
672 0 4
  В началото... не беше словото.
Беше жажда. 
По жътва.
Напукана.
Беше длан.
Почерняла от чакане.
И онова, онемяващо слънце,
дето пари в очите и в мислите.
После дойде жътварят. Зажъна
полекичка синора.
Полека... открая.
За да не се уморяват ръцете му.
Западаха в прахта,
прекършените класове.
И някак черно стана слънцето.
А после ги прибраха в снопи.
И ги помляха камъни.
Само някои щастливци
нахраниха птиците.
А в началото... не беше словото.
Беше жажда. По жътва.
Напукана.
Само някои идиоти 
останахме.
На земята. И отново... покълнахме.


~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9