Роби (Роберт)
511 3486
1 нояб. 2016 г., 07:42  

В онази нощ 

  Поэзия » Любовная
471 1 7

В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...

Ухаеше, тежеше сякаш мракът
в упойващ дъх на зреещи смокини.
Разбрах, че теб отдавна съм те чакал!
Жена с душа и с образ на богиня!...

И беше нощ на споделена радост!...
Във тайнството замряха часовете...
Смокини се разпукваха от сладост...
Танцуваха звездите по небето...

Житейската ни чаша толкоз щедро
с нектар допълваше за нас Съдбата...
И бе красиво, мамещо и ведро!...
Пожари се разпалваха в телата...

В онази нощ на дъхави смокини
горяха на любовна клада в мрака -
жена с душа и с тяло на богиня,
и мъж, щастливо любовта дочакал...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??