Роби (Роберт)
511 3523
1.11.2016 г., 7:42 ч.  

В онази нощ 

  Поезия » Любовна
425 1 7

В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...

Ухаеше, тежеше сякаш мракът
в упойващ дъх на зреещи смокини.
Разбрах, че теб отдавна съм те чакал!
Жена с душа и с образ на богиня!...

И беше нощ на споделена радост!...
Във тайнството замряха часовете...
Смокини се разпукваха от сладост...
Танцуваха звездите по небето...

Житейската ни чаша толкоз щедро
с нектар допълваше за нас Съдбата...
И бе красиво, мамещо и ведро!...
Пожари се разпалваха в телата...

В онази нощ на дъхави смокини
горяха на любовна клада в мрака -
жена с душа и с тяло на богиня,
и мъж, щастливо любовта дочакал...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??