23 окт. 2014 г., 17:57

В отговор да кажа

509 0 0

Какво да кажа аз не знам!?

Когато казвах ти, не чу ме...

Сърцето ти ми нарани!

Сега ме питаш... Но защо ли?

Аз знам ...

Защото гузни сме със тебе.

-Или може би  сме го загубили,

приятелството помежду ни!?

А моето сърце боли ме...

И страдам много и тъжа.!

Но въпреки това прости ми!

Защото аз не мога без това...

Обичах те като приятел верен.

Готов на всичко

за мъничко любов.

Но ти... Не искаше да чуеш!?

 А другото е... Ето виж ни.

Несподелени сме сега.

-Сега във нощите

със себе си говоря.

Не мога аз на теб,

да позвъня...?

Защото с моята любов ...

Неволно те прогоних !?

-Сърцето ми за теб копнее!

Но въпреки това ще устоя!?

Защото искам да запазя...

Приятелството истинско

с ЖЕНА...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....