В памет на Есенин
Аз зная, поете – великите млади изгарят,
когато във тях не вибрира пулсът на „новото“ време.
Когато на техните плещи жестоко стоварят
световни противоречия и нерешени проблеми.
Аз зная, поете – в свят противен и античовечен,
нямаше как в него, приятелю, да оцелееш.
измислиха ти престъпления и грешки:
за тях бе важно, братко, да не живееш.
Ех, Есенин, Есенин! В твоята нежна поезия
червените псета не разпознаха нито един куплет.
Убиха брутално, нечовешки човекът Есенин,
но въпреки своята злоба, не убиха поет!
29. 12. 2017 г.
Русе
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
