В памет на Есенин
Аз зная, поете – великите млади изгарят,
когато във тях не вибрира пулсът на „новото“ време.
Когато на техните плещи жестоко стоварят
световни противоречия и нерешени проблеми.
Аз зная, поете – в свят противен и античовечен,
нямаше как в него, приятелю, да оцелееш.
измислиха ти престъпления и грешки:
за тях бе важно, братко, да не живееш.
Ех, Есенин, Есенин! В твоята нежна поезия
червените псета не разпознаха нито един куплет.
Убиха брутално, нечовешки човекът Есенин,
но въпреки своята злоба, не убиха поет!
29. 12. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
