7 апр. 2007 г., 10:11

в памет на мама и леля

1.6K 0 6
Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!




Звездата на моята сестра



Казват, че всеки си има
                               звезда.
Има звезда и мойта
                               сестра.
Често се вглеждаше
                                 в нея,
но рано си тръгна тя
                            от света.

Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!

Сърцето ми бие от тежката
                                             мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
                                         в сълзи,
душата ми стене от тази
                                        разлъка
за двете угаснали, топли
                                               очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...