7 апр. 2007 г., 10:11

в памет на мама и леля

1.6K 0 6
Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!




Звездата на моята сестра



Казват, че всеки си има
                               звезда.
Има звезда и мойта
                               сестра.
Често се вглеждаше
                                 в нея,
но рано си тръгна тя
                            от света.

Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!

Сърцето ми бие от тежката
                                             мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
                                         в сълзи,
душата ми стене от тази
                                        разлъка
за двете угаснали, топли
                                               очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...