в памет на мама и леля
Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!
Звездата на моята сестра
Казват, че всеки си има
звезда.
Има звезда и мойта
сестра.
Често се вглеждаше
в нея,
но рано си тръгна тя
от света.
Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!
Сърцето ми бие от тежката
мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
в сълзи,
душата ми стене от тази
разлъка
за двете угаснали, топли
очи!
Звездата на моята сестра
Казват, че всеки си има
звезда.
Има звезда и мойта
сестра.
Често се вглеждаше
в нея,
но рано си тръгна тя
от света.
Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!
Сърцето ми бие от тежката
мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
в сълзи,
душата ми стене от тази
разлъка
за двете угаснали, топли
очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
