Apr 7, 2007, 10:11 AM

в памет на мама и леля

  Poetry
1.6K 0 6
Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!




Звездата на моята сестра



Казват, че всеки си има
                               звезда.
Има звезда и мойта
                               сестра.
Често се вглеждаше
                                 в нея,
но рано си тръгна тя
                            от света.

Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!

Сърцето ми бие от тежката
                                             мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
                                         в сълзи,
душата ми стене от тази
                                        разлъка
за двете угаснали, топли
                                               очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...