Apr 7, 2007, 10:11 AM

в памет на мама и леля

  Poetry
1.6K 0 6
Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!




Звездата на моята сестра



Казват, че всеки си има
                               звезда.
Има звезда и мойта
                               сестра.
Често се вглеждаше
                                 в нея,
но рано си тръгна тя
                            от света.

Не грее в небето веч тази звезда,
напразно се взирам и аз във нощта.
Но ето...
видях я, че свети по-ярко сега,
но над гроба самотен,
отрупан с цветя!

Сърцето ми бие от тежката
                                             мъка,
пристъпвам към гроба, обляна
                                         в сълзи,
душата ми стене от тази
                                        разлъка
за двете угаснали, топли
                                               очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...