26 нояб. 2019 г., 15:52
На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара,
трошици хвърля напред.
И става жив тротоара,
гълъби кацат отвред.
Човекът усмихва се нежно,
щастлив, че е жив, между нас.
Поглежда ме вяло, небрежно.
Познах го... Това бях аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация