На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара,
трошици хвърля напред.
И става жив тротоара,
гълъби кацат отвред.
Човекът усмихва се нежно,
щастлив, че е жив, между нас.
Поглежда ме вяло, небрежно.
Познах го... Това бях аз!
© Хари Спасов Всички права запазени