На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара,
трошици хвърля напред.
И става жив тротоара,
гълъби кацат отвред.
Човекът усмихва се нежно,
щастлив, че е жив, между нас.
Поглежда ме вяло, небрежно.
Познах го... Това бях аз!
© Хари Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
