На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара,
трошици хвърля напред.
И става жив тротоара,
гълъби кацат отвред.
Човекът усмихва се нежно,
щастлив, че е жив, между нас.
Поглежда ме вяло, небрежно.
Познах го... Това бях аз!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up