25 июн. 2007 г., 09:01

В последвалите часове

988 0 1

Чакаш сам пред входа на старо кино
с два билета в ръка.
Вярваш и надяваш се силно
зад ъгъла да се появи и тя.
Чакаш в къщи с бутилка вино
и две чаши в ръка.
Но, уви, надеждата силна
ще изгори пред неотворената врата.
Куфарите ли стягаш за път?
Ще търсиш жената на своя живот?
Или по-точно ще търгуваш своята плът,
докато откриеш истинската любов.
Сам ли си още, приятелю сам?
Намери ли я вече?
Или още тук си, а тя е там,
близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми е любимото от твоите стихотворения досега.
    Ти само бъди близо до него. Той рано или късно ще разбере.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...