25 июн. 2007 г., 09:01

В последвалите часове

992 0 1

Чакаш сам пред входа на старо кино
с два билета в ръка.
Вярваш и надяваш се силно
зад ъгъла да се появи и тя.
Чакаш в къщи с бутилка вино
и две чаши в ръка.
Но, уви, надеждата силна
ще изгори пред неотворената врата.
Куфарите ли стягаш за път?
Ще търсиш жената на своя живот?
Или по-точно ще търгуваш своята плът,
докато откриеш истинската любов.
Сам ли си още, приятелю сам?
Намери ли я вече?
Или още тук си, а тя е там,
близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми е любимото от твоите стихотворения досега.
    Ти само бъди близо до него. Той рано или късно ще разбере.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...