25.06.2007 г., 9:01 ч.

В последвалите часове 

  Поезия
639 0 1

Чакаш сам пред входа на старо кино
с два билета в ръка.
Вярваш и надяваш се силно
зад ъгъла да се появи и тя.
Чакаш в къщи с бутилка вино
и две чаши в ръка.
Но, уви, надеждата силна
ще изгори пред неотворената врата.
Куфарите ли стягаш за път?
Ще търсиш жената на своя живот?
Или по-точно ще търгуваш своята плът,
докато откриеш истинската любов.
Сам ли си още, приятелю сам?
Намери ли я вече?
Или още тук си, а тя е там,
близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ми е любимото от твоите стихотворения досега.
    Ти само бъди близо до него. Той рано или късно ще разбере.
Предложения
: ??:??