25.06.2007 г., 9:01

В последвалите часове

986 0 1

Чакаш сам пред входа на старо кино
с два билета в ръка.
Вярваш и надяваш се силно
зад ъгъла да се появи и тя.
Чакаш в къщи с бутилка вино
и две чаши в ръка.
Но, уви, надеждата силна
ще изгори пред неотворената врата.
Куфарите ли стягаш за път?
Ще търсиш жената на своя живот?
Или по-точно ще търгуваш своята плът,
докато откриеш истинската любов.
Сам ли си още, приятелю сам?
Намери ли я вече?
Или още тук си, а тя е там,
близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми е любимото от твоите стихотворения досега.
    Ти само бъди близо до него. Той рано или късно ще разбере.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...