Jun 25, 2007, 9:01 AM

В последвалите часове

  Poetry
985 0 1

Чакаш сам пред входа на старо кино
с два билета в ръка.
Вярваш и надяваш се силно
зад ъгъла да се появи и тя.
Чакаш в къщи с бутилка вино
и две чаши в ръка.
Но, уви, надеждата силна
ще изгори пред неотворената врата.
Куфарите ли стягаш за път?
Ще търсиш жената на своя живот?
Или по-точно ще търгуваш своята плът,
докато откриеш истинската любов.
Сам ли си още, приятелю сам?
Намери ли я вече?
Или още тук си, а тя е там,
близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми е любимото от твоите стихотворения досега.
    Ти само бъди близо до него. Той рано или късно ще разбере.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...