19 дек. 2021 г., 13:18

В празното на тишината 

  Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая
466 0 3

Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...

 

***
Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти.

 

***
Няма я точната точка.
Върху твоите гърди пулсирам и търся...

Колкото и да ме направлява дъхът ти...
все се лутам... в повторения...

в ласки... в импулси... в тревоги...
и сбъдвам себе си...

 

                          © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Попаднах за малко в празното... в нищото...
    И разбрах, че моята любов и свобода са някъде
    в безкрайното пространство извън кръга...
    на премълчавания, недоизказани думи...
    разминавания и неосъществени мечти...
    ...
    Благодаря ви, че спирате на страницата ми.
  • " Сърдечните бодежи - слисани"!!!👏
    " Неопитомената земя в очите ми
    жадно поглъща семенцата от погледа ти"!!!👏
    Два примера за това, че при теб, Павлина, животът и чувствата дишат с оригинални метафори! Аплодирам!🌹
  • Хубаво е, хареса ми! Весели празници!
Предложения
: ??:??