19 дек. 2021 г., 13:18

В празното на тишината

Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая

1K 0 3

Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...

***
Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти.

***
Няма я точната точка.
Върху твоите гърди пулсирам и търся...
Колкото и да ме направлява дъхът ти...
все се лутам... в повторения...
в ласки... в импулси... в тревоги...
и сбъдвам себе си...

© Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Попаднах за малко в празното... в нищото...
И разбрах, че моята любов и свобода са някъде
в безкрайното пространство извън кръга...
на премълчавания, недоизказани думи...
разминавания и неосъществени мечти...
...
Благодаря ви, че спирате на страницата ми.

2021-12-27T21:30:30+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

" Сърдечните бодежи - слисани"!!!👏
" Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти"!!!👏
Два примера за това, че при теб, Павлина, животът и чувствата дишат с оригинални метафори! Аплодирам!🌹

2021-12-19T17:27:12+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хубаво е, хареса ми! Весели празници!

2021-12-19T13:21:14+02:00