Dec 19, 2021, 1:18 PM

В празното на тишината

995 0 3

Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...

 

***
Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти.

 

***
Няма я точната точка.
Върху твоите гърди пулсирам и търся...

Колкото и да ме направлява дъхът ти...
все се лутам... в повторения...

в ласки... в импулси... в тревоги...
и сбъдвам себе си...

 

                          © Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Попаднах за малко в празното... в нищото...
    И разбрах, че моята любов и свобода са някъде
    в безкрайното пространство извън кръга...
    на премълчавания, недоизказани думи...
    разминавания и неосъществени мечти...
    ...
    Благодаря ви, че спирате на страницата ми.
  • " Сърдечните бодежи - слисани"!!!👏
    " Неопитомената земя в очите ми
    жадно поглъща семенцата от погледа ти"!!!👏
    Два примера за това, че при теб, Павлина, животът и чувствата дишат с оригинални метафори! Аплодирам!🌹
  • Хубаво е, хареса ми! Весели празници!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...