В празното на тишината
Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти.
***
Няма я точната точка.
Върху твоите гърди пулсирам и търся...
Колкото и да ме направлява дъхът ти...
все се лутам... в повторения...
в ласки... в импулси... в тревоги...
и сбъдвам себе си...
© Павлина Христова Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
