Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми
жадно поглъща семенцата от погледа ти.
***
Няма я точната точка.
Върху твоите гърди пулсирам и търся...
Колкото и да ме направлява дъхът ти...
все се лутам... в повторения...
в ласки... в импулси... в тревоги...
и сбъдвам себе си...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
И разбрах, че моята любов и свобода са някъде
в безкрайното пространство извън кръга...
на премълчавания, недоизказани думи...
разминавания и неосъществени мечти...
...
Благодаря ви, че спирате на страницата ми.