25 июн. 2019 г., 12:14  

Първи урок

1.3K 8 13

Голяма тупурдия отзарана 

в семейството на котката Писана:

ще дава днес тя първите уроци

как котетата да ловят мишоци.

 

Нахрани ги тя, както се полага,

и за урока почна да ги стяга...

А после  за вратлетата ги хвана

и бързо ги изнесе на тавана.

 

А там, във ъгъла - съвсем накрая,

си спретна истинска учебна стая.

И сред чували, тенджери, кашони,

търкули орехче и го подгони.

 

След туй отгоре котката му скочи:

Ето така ловят се хитрите мишоци!...

С възхита гледат нейните момчета -

със блеснали във тъмното очета...

 

Към тях побутна орехчето мама

и стана шумотевица голяма...

Те гонят плячката, а тя им бяга -

бе, всичко, дето на лова приляга...

 

Трополи нещо горе на тавана

и баба Милка за глава се хвана.

"Какъв е тоя шум, бе, мили Боже?

да продължи това така не може!"

 

И във ръка с голямата точилка,

завтече се нагоре баба Милка.

Щом  само се показа на тавана,

огромна тишина във миг настана!...

 

Спотайват се там малките юнаци,

потрепват в мрака техните мустаци...

Доволна от урока е  Писана,

защото всичко по програма стана...

 

Полегна до децата си наблизо,

едно след друго нежно ги облиза.

Сега са малки тези мушмороци,

но много скоро ще ловят мишоци!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, Веси, Светулка, радвам се, че го приемате с усмивка!...Дано да се харесва и на децата!...
  • 😊И на мен ми е при Любими😉Поздравче🤗
  • Чудесно стихче, Роби! Хайде сега всички мами, баби, татковци и дедовци, взимайте малките сладурчета на коленца и им прочетете това.
  • Точилката оправя всичко! 😅!
    Поздрав!
  • Пепи, Албена, радвам се, че ви е харесало стихчето ми!...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...