25.06.2019 г., 12:14  

Първи урок

1.3K 8 13

Голяма тупурдия отзарана 

в семейството на котката Писана:

ще дава днес тя първите уроци

как котетата да ловят мишоци.

 

Нахрани ги тя, както се полага,

и за урока почна да ги стяга...

А после  за вратлетата ги хвана

и бързо ги изнесе на тавана.

 

А там, във ъгъла - съвсем накрая,

си спретна истинска учебна стая.

И сред чували, тенджери, кашони,

търкули орехче и го подгони.

 

След туй отгоре котката му скочи:

Ето така ловят се хитрите мишоци!...

С възхита гледат нейните момчета -

със блеснали във тъмното очета...

 

Към тях побутна орехчето мама

и стана шумотевица голяма...

Те гонят плячката, а тя им бяга -

бе, всичко, дето на лова приляга...

 

Трополи нещо горе на тавана

и баба Милка за глава се хвана.

"Какъв е тоя шум, бе, мили Боже?

да продължи това така не може!"

 

И във ръка с голямата точилка,

завтече се нагоре баба Милка.

Щом  само се показа на тавана,

огромна тишина във миг настана!...

 

Спотайват се там малките юнаци,

потрепват в мрака техните мустаци...

Доволна от урока е  Писана,

защото всичко по програма стана...

 

Полегна до децата си наблизо,

едно след друго нежно ги облиза.

Сега са малки тези мушмороци,

но много скоро ще ловят мишоци!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи, Веси, Светулка, радвам се, че го приемате с усмивка!...Дано да се харесва и на децата!...
  • 😊И на мен ми е при Любими😉Поздравче🤗
  • Чудесно стихче, Роби! Хайде сега всички мами, баби, татковци и дедовци, взимайте малките сладурчета на коленца и им прочетете това.
  • Точилката оправя всичко! 😅!
    Поздрав!
  • Пепи, Албена, радвам се, че ви е харесало стихчето ми!...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....