7 апр. 2024 г., 18:23  

В слабостта ми е моята сила

522 0 7

Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка

 

в мен сърцето. Почти в изнемога,
че издава ме. Лудост? Каква?
Ще се скрия след тези слова...
Намерете ми тясна бърлога!

 

Намерете ми стръмна, висока
дом на бури гранитна скалà
и коя съм, каква съм била,
не е важно. Сега съм посока...

 

Все зад някого аз съм се крѝла
днес се случвам – внезапна беда.
Малък хаос в света ти. И да –
в слабостта ми е моята сила.

 

https://youtu.be/UZ2CZO3UG8s?si=eF-9otmxij--3IhO

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Краси, за изчерпателните обяснения. Радвам се, че писанието ви харесва, хора. На мен ми звучеше малко странно и "не мое", нооо... каквото - такова.
  • Много е хубаво!
  • Добре е да се обозначават ударенията в омографите. Особено в първи стих. Тогава подвеждането може да е двойно, защото се уточнява и ритъмът. Не само семантиката. При строфични анжамбмани може да се помисли за обединяване на строфите. Да станат две октави. Групирането на стиховете в строфи предполага някаква смислова цялост и завършеност. Не е задължително винаги да са станси, разбира се.
    Хубава финална антитеза!
  • И на мен много ми хареса! И да - също така, че са използвани анжамбмани.
  • Майсторка си на анжамбманите, Наде. Жадуваното убежище е в собствената ни душа.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...