7.04.2024 г., 18:23  

В слабостта ми е моята сила

524 0 7

Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка

 

в мен сърцето. Почти в изнемога,
че издава ме. Лудост? Каква?
Ще се скрия след тези слова...
Намерете ми тясна бърлога!

 

Намерете ми стръмна, висока
дом на бури гранитна скалà
и коя съм, каква съм била,
не е важно. Сега съм посока...

 

Все зад някого аз съм се крѝла
днес се случвам – внезапна беда.
Малък хаос в света ти. И да –
в слабостта ми е моята сила.

 

https://youtu.be/UZ2CZO3UG8s?si=eF-9otmxij--3IhO

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Краси, за изчерпателните обяснения. Радвам се, че писанието ви харесва, хора. На мен ми звучеше малко странно и "не мое", нооо... каквото - такова.
  • Много е хубаво!
  • Добре е да се обозначават ударенията в омографите. Особено в първи стих. Тогава подвеждането може да е двойно, защото се уточнява и ритъмът. Не само семантиката. При строфични анжамбмани може да се помисли за обединяване на строфите. Да станат две октави. Групирането на стиховете в строфи предполага някаква смислова цялост и завършеност. Не е задължително винаги да са станси, разбира се.
    Хубава финална антитеза!
  • И на мен много ми хареса! И да - също така, че са използвани анжамбмани.
  • Майсторка си на анжамбманите, Наде. Жадуваното убежище е в собствената ни душа.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...