Една красива песен ме грабна...Дълго не ми дава покой. Чуйте я.
Без моя стих тя е все така хубава...А за мен е спомен от нежна мелодия и красиви очи.
В светлината на Луната
с нежни чувства ме дари,
дълго галих ти косите,
и потъвах в твоите очи.
В светлината на Луната
думи страстни ти шептях,
сенки две в една се сляхме,
полетяхме в нощта.
Тя , Луната, бе свидетел,
нежно прати ни привет ...