В сянката на мрака

Поэзия

840 6 13

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...

Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...

Не самотата тежи, ни от болка боли,
няма грешни сълзи, има непростими вини...

Грешни пътища няма, има грешни посоки,
И от любов пияна, в грешка била съм голяма,

Падах, на теб се опрях, и тогава видях,
ти не беше опора - ти беше блян...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

Благодаря ти, Кириле! Поздрав и от мен!

2020-01-25T09:38:24+02:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Човек, който винаги дава повече, никога не остава сам. Понякога се чувства наистина ограбен, но винаги стореното добро и дарената Обич, един ден се отплащат. Трябва да вярваш! Поздравче!

2020-01-23T12:56:48+02:00
palenka (П Антонова)

Mitvans (Иван Митов) - благодаря ти!
Омагьосаният кръг на живота...

2020-01-16T06:12:16+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми! Поздравления!

2020-01-15T21:03:45+02:00
palenka (П Антонова)

Иржи (Ирина Филипова) - като жената на оня пилот, двуженецът, ужас!
Да разбереш, че си живял толкова време в сянката на мрака, в илюзия...

Благодаря!

2020-01-15T20:01:20+02:00