palenka (П Антонова)
505 18469
15 янв. 2020 г., 11:24

В сянката на мрака 

  Поэзия
702 6 13

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...

 

Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...

 

Не самотата тежи, ни от болка боли,
няма грешни сълзи,  има непростими вини...

 

Грешни пътища няма, има грешни посоки,
И от любов пияна, в грешка била съм голяма,

 

Падах, на теб се опрях, и тогава видях,
ти не беше опора - ти беше блян...

 

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Кириле! Поздрав и от мен!
  • Човек, който винаги дава повече, никога не остава сам. Понякога се чувства наистина ограбен, но винаги стореното добро и дарената Обич, един ден се отплащат. Трябва да вярваш! Поздравче!
  • Mitvans (Иван Митов) - благодаря ти!
    Омагьосаният кръг на живота...
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Иржи (Ирина Филипова) - като жената на оня пилот, двуженецът, ужас!
    Да разбереш, че си живял толкова време в сянката на мрака, в илюзия...

    Благодаря!
  • Ако навреме успееш да видиш грешката си...добре, но ако се самозалъгваш....цял живот ще живееш с този блян....Хареса ми, Пепи!
  • Слънцето се измества, и сянката също, все някога се излиза от сянката!
  • Недей, недей. Трябва да сменим посоката ⭐️
  • Хубаво е, Цвети, но животът ни е обвързан все с някого, живеем за някого,и както казва
    Марианка - когато се събудим, всъщност сме изгубили себе си в илюзиите да живеем за другите

    Генек - благодаря ти и на теб!
    пп
    Деничке, тия дни съм на твоята вълна...
  • Всички си отиват, Пепи.
  • Хубаво е да успяваме да живеем за себе си, но не в смисъла на егоизма разбира се! Поздрави!
  • Хубаво.
Предложения
: ??:??