В сянката на мрака

Poetry

839 6 13

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...

Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...

Не самотата тежи, ни от болка боли,
няма грешни сълзи, има непростими вини...

Грешни пътища няма, има грешни посоки,
И от любов пияна, в грешка била съм голяма,

Падах, на теб се опрях, и тогава видях,
ти не беше опора - ти беше блян...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

Благодаря ти, Кириле! Поздрав и от мен!

2020-01-25T09:38:24+02:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Човек, който винаги дава повече, никога не остава сам. Понякога се чувства наистина ограбен, но винаги стореното добро и дарената Обич, един ден се отплащат. Трябва да вярваш! Поздравче!

2020-01-23T12:56:48+02:00
palenka (П Антонова)

Mitvans (Иван Митов) - благодаря ти!
Омагьосаният кръг на живота...

2020-01-16T06:12:16+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми! Поздравления!

2020-01-15T21:03:45+02:00
palenka (П Антонова)

Иржи (Ирина Филипова) - като жената на оня пилот, двуженецът, ужас!
Да разбереш, че си живял толкова време в сянката на мрака, в илюзия...

Благодаря!

2020-01-15T20:01:20+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0