В сянката на мрака
Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...
Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...
Не самотата тежи, ни от болка боли,
няма грешни сълзи, има непростими вини...
Грешни пътища няма, има грешни посоки,
И от любов пияна, в грешка била съм голяма,
Падах, на теб се опрях, и тогава видях,
ти не беше опора - ти беше блян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
