В сълзата на капчука
Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова
как в сълзата на капчука
съм посяла моята сълза.
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова
как в сълзата на капчука
съм посяла моята сълза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
