Jan 9, 2011, 3:41 PM

В сълзата на капчука

Poetry » Other

690 0 10

Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова
как в сълзата на капчука
съм посяла моята сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Поздравления, Роси!

2011-01-10T18:25:50+02:00
nikka (Надежда)

Животът се измерва не с това,колко мига си имал,а колко от тях си живял...Много хубаво!Честита нова година!

2011-01-10T14:30:09+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Невороятен стих-браво и от мен

2011-01-10T14:10:17+02:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Изчистено и много чисто! Браво!

2011-01-10T14:05:27+02:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми хареса!
Поздрав!

2011-01-10T13:58:17+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0