се докоснахме...
На клавишите спеше
черен блус.
Твоето дишане
ставаше високосно.
Беше пияна
от дъх на мускус.
Падаха листи
от топлия вятър.
Тишината небрежно
се ронеше.
Дрехи играеха
японски театър.
Нежност със нежност
се гонеше.
Палците галеха
кристалната чаша.
Утрото в свещ
се топеше.
Толкова твое!
Толкова наше
на моето рамо
димеше...
© Красимир Дяков Все права защищены