В тази нощ
се докоснахме...
На клавишите спеше
черен блус.
Твоето дишане
ставаше високосно.
Беше пияна
от дъх на мускус.
Падаха листи
от топлия вятър.
Тишината небрежно
се ронеше.
Дрехи играеха
японски театър.
Нежност със нежност
се гонеше.
Палците галеха
кристалната чаша.
Утрото в свещ
се топеше.
Толкова твое!
Толкова наше
на моето рамо
димеше...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
