27.08.2008 г., 7:22

В тази нощ

950 0 16

В тази нощ

се докоснахме...

На клавишите спеше

черен блус.

Твоето дишане

ставаше високосно.

Беше пияна

от дъх на мускус.

Падаха листи

от топлия вятър.

Тишината небрежно

се ронеше.

Дрехи играеха

японски театър.

Нежност със нежност

се гонеше.

Палците галеха

кристалната чаша.

Утрото в свещ

се топеше.

Толкова твое!

Толкова наше

на моето рамо

димеше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...