Вакуум във вените
вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа
моментно желание
празно
като полъх
от думи прекършени
като лято
без край и начало
и без усет почти
безпределно
и сляпо
към глухи мечти
си отива
нощта
и деня
си отиваме ние
и мислим
че знаем
колко много боли
този дъжд
опустял безвъзвратно
в студените вени на дните
погалени с болка
заспива дъждът
а къде ли сме
ние
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
