вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа
моментно желание
празно
като полъх
от думи прекършени
като лято
без край и начало
и без усет почти
безпределно
и сляпо
към глухи мечти
си отива
нощта
и деня
си отиваме ние
и мислим
че знаем
колко много боли
този дъжд
опустял безвъзвратно
в студените вени на дните
погалени с болка
заспива дъждът
а къде ли сме
ние
© Геновева Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
