Nov 29, 2010, 4:10 PM

Вакуум във вените 

  Poetry
744 0 11

 

 

вали

доза  кухо мълчание

като сух  тебешир по ръцете ми

като облачна локва по устните

като шепа

моментно  желание

празно

като  полъх

от думи прекършени

като лято

без край и начало

и без усет почти

безпределно

и сляпо

към глухи мечти

си отива

нощта

и деня

си отиваме ние

и  мислим

че знаем

колко много боли

този дъжд

опустял безвъзвратно

в студените вени на дните

погалени с болка

 

заспива дъждът

 

а къде ли сме

ние

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??