Nov 29, 2010, 4:10 PM

Вакуум във вените

  Poetry
957 0 11

 

 

вали

доза  кухо мълчание

като сух  тебешир по ръцете ми

като облачна локва по устните

като шепа

моментно  желание

празно

като  полъх

от думи прекършени

като лято

без край и начало

и без усет почти

безпределно

и сляпо

към глухи мечти

си отива

нощта

и деня

си отиваме ние

и  мислим

че знаем

колко много боли

този дъжд

опустял безвъзвратно

в студените вени на дните

погалени с болка

 

заспива дъждът

 

а къде ли сме

ние

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...