29 nov 2010, 16:10

Вакуум във вените 

  Poesía
748 0 11

 

 

вали

доза  кухо мълчание

като сух  тебешир по ръцете ми

като облачна локва по устните

като шепа

моментно  желание

празно

като  полъх

от думи прекършени

като лято

без край и начало

и без усет почти

безпределно

и сляпо

към глухи мечти

си отива

нощта

и деня

си отиваме ние

и  мислим

че знаем

колко много боли

този дъжд

опустял безвъзвратно

в студените вени на дните

погалени с болка

 

заспива дъждът

 

а къде ли сме

ние

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??