Вакуум във вените
вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа
моментно желание
празно
като полъх
от думи прекършени
като лято
без край и начало
и без усет почти
безпределно
и сляпо
към глухи мечти
си отива
нощта
и деня
си отиваме ние
и мислим
че знаем
колко много боли
този дъжд
опустял безвъзвратно
в студените вени на дните
погалени с болка
заспива дъждът
а къде ли сме
ние
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
