29.11.2010 г., 16:10 ч.

Вакуум във вените 

  Поезия
745 0 11

 

 

вали

доза  кухо мълчание

като сух  тебешир по ръцете ми

като облачна локва по устните

като шепа

моментно  желание

празно

като  полъх

от думи прекършени

като лято

без край и начало

и без усет почти

безпределно

и сляпо

към глухи мечти

си отива

нощта

и деня

си отиваме ние

и  мислим

че знаем

колко много боли

този дъжд

опустял безвъзвратно

в студените вени на дните

погалени с болка

 

заспива дъждът

 

а къде ли сме

ние

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??