Вали в душата ми отново щастие...

11 июн. 2008 г., 19:50

Поэзия

1134 0 6

(акростих)

Викам те... насън... и в

Азбучните стихове те чакам...

Ликувам... съм... от

Истината, трябва ли да бягам...

Валиш по цветове... в

Душата ми посяваш...

Усмивките на редове...

Шармантна винаги изгряваш...

А там, зад синия екран...

Трепериш ли... и от какво...

Аз мога от сърцето си да дам...

Мечтите си... едно легло...

И плаша се от откровения...

Отдавна бях забравил този страх...

Тревогите... съмнения...

Нима да те обичам означава грях...

Обратно към надеждата... ме

Връща всяка твоя дума...

Очакването... срещата... е

Щастие, макар безумно...

А ти нали не плачеш...

С тъга понякога и някъде... до

Теб ще дойда с вярата...

Изгрей за нас... не

Е еднопосочен вятъра...