Вали в душата ми отново щастие...
Вали в душата ми отново щастие...
(акростих)
Викам те... насън... и в
Азбучните стихове те чакам...
Ликувам... съм... от
Истината, трябва ли да бягам...
Валиш по цветове... в
Душата ми посяваш...
Усмивките на редове...
Шармантна винаги изгряваш...
А там, зад синия екран...
Трепериш ли... и от какво...
Аз мога от сърцето си да дам...
Мечтите си... едно легло...
И плаша се от откровения...
Отдавна бях забравил този страх...
Тревогите... съмнения...
Нима да те обичам означава грях...
Обратно към надеждата... ме
Връща всяка твоя дума...
Очакването... срещата... е
Щастие, макар безумно...
А ти нали не плачеш...
С тъга понякога и някъде... до
Теб ще дойда с вярата...
Изгрей за нас... не
Е еднопосочен вятъра...
© Петър Трифонов All rights reserved.
