Вече не знам коя съм
Вече не знам коя съм...
Кога се изгубих? Вчера?
Кожата ми е тясна.
Не мога да се намеря...
Често за нищо плача.
Често през сълзи се смея...
Чакам любовници в здрача.
Изгарям. И дълго тлея...
Добре, че мога да пиша...
Да ми олеква сърцето.
Ето, не мога да дишам
без един от мъжете си.
Въпреки че е наблизо,
ако не ме обича -
просто си късам ризата!
После отровно се стичам...
Късно е да избягам...
Вече те нося в душата!
Последна водка. И лягам.
Влез. Не заключих вратата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
