paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Jun 2, 2014, 10:55 AM

Вече не знам коя съм

  Poetry » Love
941 0 8

Вече не знам коя съм...

Кога се изгубих? Вчера?

Кожата ми е тясна.

Не мога да се намеря...

 

Често за нищо плача.

Често през сълзи се смея...

Чакам любовници в здрача.

Изгарям. И дълго тлея...

 

Добре, че мога да пиша...

Да ми олеква сърцето.

Ето, не мога да дишам

без един от мъжете си.

 

Въпреки че е наблизо,

ако не ме обича -

просто си късам ризата!

После отровно се стичам...

 

Късно е да избягам...

Вече те нося в душата!

Последна водка. И лягам.

Влез. Не заключих вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0