paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Jun 2, 2014, 10:55 AM

Вече не знам коя съм

  Poetry » Love
944 0 8

Вече не знам коя съм...

Кога се изгубих? Вчера?

Кожата ми е тясна.

Не мога да се намеря...

 

Често за нищо плача.

Често през сълзи се смея...

Чакам любовници в здрача.

Изгарям. И дълго тлея...

 

Добре, че мога да пиша...

Да ми олеква сърцето.

Ето, не мога да дишам

без един от мъжете си.

 

Въпреки че е наблизо,

ако не ме обича -

просто си късам ризата!

После отровно се стичам...

 

Късно е да избягам...

Вече те нося в душата!

Последна водка. И лягам.

Влез. Не заключих вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0