22 мар. 2020 г., 12:36

Вече съм готова

637 3 1

Ще те посрещна, вече съм готова...

От паяжина рокля изтъках,

от раните - червената отрова

на устните лежерно се разля.

За булото сънувах самодива.

Дойде безшумно със венец роса,

остави го, безмълвна си отиде,

но ми остави тайнствена негá.

Нозете ми останаха си боси -

със раните, с които остарях.

Встрастената си плът ще нося

по чергата, тъкана с всеки грях.

Косите ми - ръкойка жито,

превързана със як конец

са сплетени като десници,

посипани със див прашец.

Душата ми... горяща лава

изригнала от миг на страст,

помита кръста и олтара...

И не признава Бог и власт.

Ще те посрещна, вече съм готова,

като откъснат грозд узрял.

Ела, вкуси ме – сладост нова

със мен отново възмъжал.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...